3 години без Стоянка Мутафова - edna велика жена, легендата на българския театър
На 6 декември 2019 г. загубихме Стояна-Мария Константинова Мутафова - една от най-обичаните и надарени български актриси, по-известна като Стоянка Мутафова. Истинското име на актрисата е комплицирано в един сценичен плакат и от този момент е позната като Стоянка.
Точно при завършването си, се ориентира към актьорското майсторство. Разбирайки къде желае да учи, татко ѝ написа писмо до шефа на трупата с искане щерка му да не бъде призната, защото постоянно е желал Стоянка да се занимава с археология. Нещата обаче се развиват в интерес на актрисата.
Едва на 23-годишна възраст, през 46-та година се дами за един от преподавателите си – чешкият режисьор Роберт Роснер, с него отиват да живеят във Виена за малко, а след това поради работата на Роснер се преселват в Прага. Там Мутафова приключва второ висше обучение към театралния отдел на Пражката консерватория.
Докато е в Прага се среща и с втория си брачен партньор – Леонид Грубешлиев, от кого е и единственото дете на актрисата, щерка ѝ Мария Грубешлиева – Муки. След това се връща в България, като от 49-та до 56-та година радва публиката с гения си в Народния спектакъл “Ив. Вазов ”.
Точно през този интервал се среща с любовта на живота си – артистът Нейчо Попов. Тя е един от създателите на Държавния язвителен спектакъл “Ал. Константинов ”, дружно с легендите Калоянчев, Татяна Лолова и Парцалев. Където пък работи от 56-та чак до 1991 г.
През 2001 година получава премията “Паисий Хилендарски ”, година по-късно, през 2002 година медал “Стара планина ”, I степен за приноса ѝ към българскиото театрално изкуство.
В началото на 2009-а дружно с Георги Калоянчев стават първите артисти, сдобили се със своя звезда на българската Алея на славата, а през 2015 година, на 93 годишна възраст, Стоянка влиза в Книгата за върховете на " Гинес " като най-възрастната дейна театрална актриса.
До 97-годишна възраст актрисата танцуваше на сцената степ, чарлстон, сиртаки, румба, валс и то с силата на изригващ вулкан.
На въпроса как би се самоопределила, тя отговоряше: „ Мечтата ми е в никакъв случай да не стана естествена “, споделя тя. Актрисата определяше себе си като „ много безредна “ и „ хулиганката на българския спектакъл “.
За себе си тя споделяше:
" С мен не се живее елементарно. Затова пък в никакъв случай не е скучно. "
Отвращаваше се от напудрената добрина. Страни от “вкаменелостите ” - в персоналния живот и в специалността и от всичко с етикет “обикновено ”:
Винаги е желала да играе по-възрастни дами, с цел да „ човърка “ въображението. По-интересни са ѝ функциите, които се намират на границата сред трагичното и комедийното.
Първата мисъл, с която се буди заран, по думите ѝ е била:
" Аз не се събуждам единствено с една мисъл. Аз се разсънвам с доста мисли, единствено не с мисълта " Е, още съм жива! ". "
Макар и да е една от най-хубавите комедийни актриси, признава, че тя не е по усмивките.
БГНЕС
" Аз постоянно съм малко намусена, а когато не съм намусена съм рисково радостна. А пък като съм радостна, ставам рискова - до полуда стигам. "
Тя признава, че постоянно е ненавиждала лицемерните, провеждани по правилник гостувания у родственици.
Някои я назовават „ стихийното злополучие “, други „ лудетината “, а за трети е просто „ диагнозата Мутафова “. Всички обаче са единомислещи, че актрисата постоянно е била свободна и е внушавала същото положение на духа и на близките.
Стоянка Мутафова няма потребност от показване. Тя е най-обичаната, най-запомнящата се българска актриса за последния век.
Тя е вписана в върховете на Гинес като „ най-възрастната играеща актриса в света “ .
Днес желаеме да ви представим всички тези вдъхновяващи мисли, изречени от великата актриса, които постоянно ще останат в сърцата ни.
Ще приключим с един прелестен неин откъс. Тя споделя: " Мечтите човек би трябвало да си пази. Всеки има фантазии, само че не би трябвало да ги разнасяш по всички страни "
BGNES
Точно при завършването си, се ориентира към актьорското майсторство. Разбирайки къде желае да учи, татко ѝ написа писмо до шефа на трупата с искане щерка му да не бъде призната, защото постоянно е желал Стоянка да се занимава с археология. Нещата обаче се развиват в интерес на актрисата.
Едва на 23-годишна възраст, през 46-та година се дами за един от преподавателите си – чешкият режисьор Роберт Роснер, с него отиват да живеят във Виена за малко, а след това поради работата на Роснер се преселват в Прага. Там Мутафова приключва второ висше обучение към театралния отдел на Пражката консерватория.
Докато е в Прага се среща и с втория си брачен партньор – Леонид Грубешлиев, от кого е и единственото дете на актрисата, щерка ѝ Мария Грубешлиева – Муки. След това се връща в България, като от 49-та до 56-та година радва публиката с гения си в Народния спектакъл “Ив. Вазов ”.
Точно през този интервал се среща с любовта на живота си – артистът Нейчо Попов. Тя е един от създателите на Държавния язвителен спектакъл “Ал. Константинов ”, дружно с легендите Калоянчев, Татяна Лолова и Парцалев. Където пък работи от 56-та чак до 1991 г.
През 2001 година получава премията “Паисий Хилендарски ”, година по-късно, през 2002 година медал “Стара планина ”, I степен за приноса ѝ към българскиото театрално изкуство.
В началото на 2009-а дружно с Георги Калоянчев стават първите артисти, сдобили се със своя звезда на българската Алея на славата, а през 2015 година, на 93 годишна възраст, Стоянка влиза в Книгата за върховете на " Гинес " като най-възрастната дейна театрална актриса.
До 97-годишна възраст актрисата танцуваше на сцената степ, чарлстон, сиртаки, румба, валс и то с силата на изригващ вулкан.
На въпроса как би се самоопределила, тя отговоряше: „ Мечтата ми е в никакъв случай да не стана естествена “, споделя тя. Актрисата определяше себе си като „ много безредна “ и „ хулиганката на българския спектакъл “.
За себе си тя споделяше:
" С мен не се живее елементарно. Затова пък в никакъв случай не е скучно. "
Отвращаваше се от напудрената добрина. Страни от “вкаменелостите ” - в персоналния живот и в специалността и от всичко с етикет “обикновено ”:
Винаги е желала да играе по-възрастни дами, с цел да „ човърка “ въображението. По-интересни са ѝ функциите, които се намират на границата сред трагичното и комедийното.
Първата мисъл, с която се буди заран, по думите ѝ е била:
" Аз не се събуждам единствено с една мисъл. Аз се разсънвам с доста мисли, единствено не с мисълта " Е, още съм жива! ". "
Макар и да е една от най-хубавите комедийни актриси, признава, че тя не е по усмивките.
БГНЕС " Аз постоянно съм малко намусена, а когато не съм намусена съм рисково радостна. А пък като съм радостна, ставам рискова - до полуда стигам. "
Тя признава, че постоянно е ненавиждала лицемерните, провеждани по правилник гостувания у родственици.
Някои я назовават „ стихийното злополучие “, други „ лудетината “, а за трети е просто „ диагнозата Мутафова “. Всички обаче са единомислещи, че актрисата постоянно е била свободна и е внушавала същото положение на духа и на близките.
Стоянка Мутафова няма потребност от показване. Тя е най-обичаната, най-запомнящата се българска актриса за последния век.
Тя е вписана в върховете на Гинес като „ най-възрастната играеща актриса в света “ .
Днес желаеме да ви представим всички тези вдъхновяващи мисли, изречени от великата актриса, които постоянно ще останат в сърцата ни.
Ще приключим с един прелестен неин откъс. Тя споделя: " Мечтите човек би трябвало да си пази. Всеки има фантазии, само че не би трябвало да ги разнасяш по всички страни "
BGNES Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ